Изкуството може да подпомогне развитието на важни умения у децата. Но много често го пренебрегваме. „Изкуството е нещо като черешката на тортата. Когато си подредим всички останали неща, тогава може да помислим и за изкуство”, пише професорът по психология в Калифорнийския университет Майкъл Газанига в книгата си „Същността на човечеството”. За всеки родител е трудно да реши на какви допълнителни занимания да запише детето си – чужд език, математика, спорт, танци, музика… Възникват множество въпроси – в коя школа, какъв чужд език, балет или модерни танци, какъв музикален инструмент, как ще се справя с организацията на времето, а с финансите?!...
Но всъщност заниманията с изкуство са изключително полезни за децата. Невробиолозите твърдят, че заниманията с изкуство особено когато е свързано с изява на сцена, подготвят много добре мозъка за работа с точни науки. Те развиват концентрацията и умението за наблюдателност. Глен Шеленберг от Университета в Торонто изследва шестгодишни деца, разделени в 3 групи – деца, занимаващи се с пиано, театър и пеене, и ги сравнява с деца, които нямат занимания, свързани с изкуство. Резултатите сочат, че уроците по музика значително повишават коефициента на умствено развитие. Подобно проучване провежда и Хелен Невил от Орегонския университет с деца между 3 и 5 години. Резултатите показват, че децата, занимаващи се с изкуство, в частност музика, имат значително по-добра концентрацията, зрително-пространствено ориентиране и дори умение да смятат.
За влиянието на изкуството върху развитието на децата разговаряхме с Полина Коцева от сугестопедичния детски арт център „ФЪНтазия”. В техния център те използват изкуството като метод за обучение на децата. „Изкуството във всичките му форми провокира децата да мислят, да задават въпроси и да търсят отговори, прави ги по-уверени и целенасочени. Кара ги да излязат от рамките на стандартното мислене, да намират повече алтернативи и отговори на една задача или проблем. Изкуството насърчава децата да чувстват и преживяват света по един дълбок и нюансиран начин. Помага им да си задават въпроси, а не просто да заучават готови констатации, да опознават сами себе си. Най-силните хора са хората, които познават себе си и собствените си възможности.”
Тя ни разказва за различни начини, по които изкуството присъства в процеса на обучение на малчуганите:
- „Подходяща музика винаги действа релаксиращо, освобождаващо, предразполагащо за изява на ресурса от качества и енергия. С песни децата могат много бързо да научат цели изречения на чужд език, заради самата мелодия и текста.
- Всяко дете обича да рисува, просто трябва процесът да се обвърже с конкретния предмет на обучение. Ние използваме рисуването в обучението по английски език – децата рисуват и през това време разговарят помежду си на английски език за цветовете и какво рисуват.”
Ако искаме да насърчим детето да се занимава с изкуство, трябва да създадем съответната атмосфера и у дома. Изкуството трябва да стане част от живота на детето и така то да избере в каква точно сфера би искало да се развие. Най-важното е то само да го пожелае, а не да бъде принудено. Потапяйки детето в различните видове изкуства и наблюдавайки неговите реакции, може да изберем какво ще бъде най-подходящо за него. „Заниманията с изкуство трябва да са време за отмора, за глътка въздух, за тих път към себе си. Децата не бива да попадат в арт часове просто, за да следват амбициите на родителите си - те трябва да имат своето право на избор. Имахме случаи с деца, които бяха записани в театралната ни школа - виждаше се, че не искат да бъдат там, идват потиснати и без да имат желание да участват. Говорихме с родителите - обяснихме им, че това не е тяхната форма на изкуство и според нас е по-добре да не ги насилваме.”
