Човек наистина трябва да е в Пловдив през този шейсетдневен месец на културата, за да види на едно място и почти наведнъж стотина художествени изложби - във всевъзможни направления, артистични индивидуалности, параметри, пространствени пластове и т.н. На професионалиста му идва малко множко...
Затова ще се опитам да представя тези изложби, като ги поставя в различни чекмеджета, куфари, кутии - така, както правят в последните десетилетия театралите. Защото в момента Пловдив е една огромна сцена - от "Сцена за Дионис" (което всъщност е изложба) през "Хамлет 2000" до сцената на площада - за малки и големи, както се казва.И така, действие първо: В началото бе Банята...
Център за съвременно изкуство - Пловдив - Баня "Старинна" - "Чифте баня". Каталог: "Съвременните процеси на българското изкуство все повече доказват необходимостта от създаване на Център за съвременно изкуство. ... Седалището на Центъра е старинна двуделна турска баня, построена през XV век, чиято уникална архитектура е чудесна даденост за подобен тип съвременна адаптация". Открита на 20 май 1999 с изложба "Алтернативните галерии на 90-те" и с театрална, музикална, видео и прочие програма; куратор.
После се появи Фронта за комуникации (31 май - 20 юни). Каталог: "Проектът включва изложба, симпозиум и работно ателие на тема "Използването на електронните технологии в съвременното изкуство". Новостите в науката и разпространението на електронните технологии създават друг вид динамика на информационния обмен. Целта е да се създаде фронт, където ще се осъществи срещата на две обърнати едно към друго пространства - това на автора и на зрителя". С този проект бе открит (пак!)
Центърът за съвременно изкуство в Пловдив - баня "Старинна".
После, както му е редът, бе светлината. Британският съвет представи "Хипервизуално 1,2: дизайн от светлина". Каталог: "... творческо търсене с лазери и холография изграждат един нов визуален език, чиито пионер е Крис Ливайн..." Инсталацията разкрива разностранните възможности за приложение в изкуството на тази научна област. Включени са изображения на рокзвезди (Фреди Меркюри, Лиъм Галахър), комерсиални продукти (водка "Абсолют") и сгради (Музея на науката). Мястото пак бе баня "Старинна", а времето 19 юни - 6 юли.После Банята не можа да послужи на група "Диско'95" за баня. Каталог (в ежедневниците от 10 юли): "Художници се съблякоха за пресата", "Голите авангардисти от Диско 95 дават пресконференция във вана". Художниците посрещнаха журналистите на "мокра" пресконференция във вана за подводен масаж във фитнесцентъра на пловдивския хотел "Марица". Мястото избрали заради сходството с бившата баня "Старинна", където групата откри прощалната си изложба "Балкански нарцис": 50 човешки глави, удвоени от огледала, и звук на лутаща се (сред тях) муха. Тълкуването авторите оставили на критиците, които имали вече повече от 200 версии за смисъла на инсталацията. (Така че топката, пардон - мухата, пак остана у нас, критиците.)
Освен Банята в Пловдив има още много сцени с изяви на N-формите и много изложби от Европа: "Специалитет на деня" и "Дизайнери на бъдещето" от Англия, Европейски дом с 13 артиста от 13 града, Грац представя 14 свои художника и т.н., и т.н. И в цялата тази неформалност се забелязват общности - унификация на стандартите в изкуството, но и различия. Чужденците, т.е. европейците, наблягат на новите технологии (те са по-богати) и на дребните битовизми, а българинът-европеец - на технически подобрения в примитивен изказ (на бедните технически средства) или на сантиментализма. Тоест чужденецът поставя мухлясъл хляб в кутия, превръща топлата каучукова бутилка в плавник, а българинът от маркуча прави "влизане-излизане", защото са му спрели водата например, или камъните на диканята (примитивно средство за вършеене) използва за "Сълзите на мама"...
